Разорението на тракийските българи – първият геноцид на XX век

ЧЕРНОМОРСКА СТРАНДЖА

арапя ахтопол бродилово лозенец синеморец царево

ЦАРЕВО

Разорението на тракийските българи – първият геноцид на XX век

26 октомври 2023

• от Тодор Вангелов

Професор д-р Любомир Милетич в своята книга "Разорението на тракийските българи през 1913 г." смело определя трагичните събития в началото на XX век като първия геноцид в новoтo столетие. Тези трагични исторически събития включват масови убийства и преследвания на българи, които живеят в тракийските земи през 1913 година.

През лятото на 1913 година, село Булгаркьой, населено предимно от българи, живее в мир и състрадание. Няма нито една турска къща в селото, което бива определено от професор Милетич като желание на българите да бъде част от българската земя. За съжаление, този мирен живот бързо приключва, когато през юли в селото влизат 120 турски кавалеристи.

Турците реквизират оръжие и дребен и големи добитък, като налагат селяните да ги изхранват. По-късно, на 7 юли, турският началник заповядва събирането на мъжкото население, но вместо реч, заповядва да се съберат накуп и след това турските войници откриват огън към мъжете. Само осем души успяват да избягат, а жените и децата бягат от селото, бъдейки свидетели на бруталните убийства на своите близки.

Следващите два дни, селото Булгаркьой бива унищожено, оставяйки живи около 900 души, само 60 от които са мъже. Младите жени и девойки биват отведени и потурчени, и по този начин селото загива. Кървавият път на тракийските мъченици завършва на 4 октомври, когато колоната пресича река Арда близо до село Ятаджик. Но дори тук, пред прага на България, трагедията на тракийските българи не приключва. Турските власти устрoиват засада и ненадейно нападат бежанците с мечове и куршуми. Започва кървава битка между ожесточените врагове и малобройните български четници.

Оцелелите от този кървав бой бягат към река Арда, но там се случва нова трагедия. Водите на реката стават свидетели на множество жени и деца, които са загубили живота си, много от тях с избодени очи и обезглавени старци. Реката Арда става червена от кръвта на тези невинни жертви.

Междувременно, бежанците, които тръгват от бреговете на Бяло море с надеждата да стигнат до Стара България и да намерят спасение, се оказват в Ятаджик, застрашени от нови беди. Тук загиват над 2000 души, предадени на смъртта от несмилостните турски преследвачи.

Село Маджарово, което се намира в близост до Ятаджик, навеки ще остане в паметта на тракийските българи като символ на страданията и жертвите, които бяха изнесени в името на желанието за завръщане в родните предели. Днес, за да се отдаде почит на тези, които пострадаха, се издига мемориалът "Илиева нива". Той служи като вечен спомен за 40 000 българи, селата изравнени със земята и най-вече за невинните деца, чиито надежди и бъдещи възможности бяха отнети твърде рано и които нямаха шанс да се завърнат в обичаната си България. Този мемориал напомня на българския народ за важността на запазване на мира и споменава трагичните събития, които да ни насърчат да продължаваме да се борим за правда и справедливост.

Тези ужасни събития не са единични. Унищожаването на български селища продължава с настъпването на турската войска в Дедеагач (днес Александруполис) през септември 1913 година. Турските башибозуци предупреждават българското население да напусне града и към България. След кратко те започват да нападат и убиват българите по пътя.

Борбата и страданията на българите не остават незабелязани. Професор Милетич и войводите Димитър Маджаров и Руси Славов организират съпротива и защитават българското население.

Тези ужасни събития, включително изнасилвания, убийства и геноцид, остават в паметта на българския народ и днес. Те напомнят за важността на пазенето на мира и съживяват желанието за правда и справедливост.

Трагедията на тракийските българи през 1913 година служи като напомняне за неотдавнашните събития в българската история и насърчава непосилното ни желание да се предпази мира и хуманитарните ценности. В надежда, че подобни ужаси няма да се повторят никога повече.